Туларемията е остро инфекциозно заболяване, което се отнася към групата на
зоонозите.
Заболяването се причинява от Francisella tularensis – Грам-отрицателен микроорганизъм.
Резервоар на заболяването са дивите животни - гризачи, хищни животни, зайци и др. Сред животните заболяването се разпространява по трансмисивен начин – чрез ухапване от различни насекоми (комари, кърлежи) или по хранителен път (чрез храна и вода).
Туларемията се среща по-често при ловци, селскостопански работници или хора, които работят на полето. Хората се заразяват по контактно-битов път, при пряк контакт с гризачи, зайци, при дране на кожи, клане на животни, одраскване, порязване и др.
Болестта не се предава от човек на човек, но пурулентните секрети от лезиите са потенциално заразни. Заразените кърлежи носят причинителя през целия си живот, което ги прави опасни при пипане без ръкавици. След преболедуване човек придобива дълготраен имунитет, но са описани и реинфекции.
След навлизане на микроорганизмите, по някои от описаните пътища, те достигат до регионалните лимфни възли, които се уголемяват и стават болезнени. По лимфен и кръвен път бактериите достигат до различни органи в тялото. В засегнатите тъкани се развиват възпалителни промени и огнищна некроза и грануломи - морфологични белези на специфично възпаление, които съдържат елементи на некроза и струпване на различни клетки на имунната система. Такива възпалителни промени могат да се развият в лимфните възли, белите дробове, слезка и др.
Инкубационният период на заболяването е 3-5 дни, но може да достигне до 14 дни. Началото на заболяването е остро, с грипоподобна симптоматика: болки в ставите и мускулите, висока температура, безапетитие, гадене, повръщане, кашлица. Клиничните прояви на заболяването зависят от входната врата и се разделят на няколко клинични форми:
- Улцерогландуларна – кожно разязвяване и увеличени регионални лимфни възли
- Гландуларна – регионална лимфаденопатия без наличие на разязвяване
- Окулогландуларна – конюнктивит с увеличен преаурикуларен лимфен възел
- Чревна – болка в коремната област, повръщане, диария
- Белодробна – инфекция на белите дробове и плеврата
- Тифоидна – треска без ясно локализирани симптоми, даващи идея за първичен афект
Клиничната диагноза се подкрепя, ако има данни за кърлежово ухапване, данни за контакт с гризачи и зайци или потенциално контаминирани води.
Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина и усиленото търсене на източник на инфекцията. За потвърждаване на диагнозата се вземат секрети от язви, пунктат от лимфни възли, секрет от конюктиви, кръв. Правят се микроскопско изследване, културелно изследване - франсизелите са взискателни и се изолират трудно. Важно значение за потвърждаване на диагнозата е доказване на 4-кратно увеличение на антитела в серума срещу антигени на бактериите. Обикновено се взима кръв за серологично изследване в началото на симптоматиката и 14 дни по-късно.
Основното лечение на туларемията е антибиотичното, след потвърждаване на диагнозата от лекар специалист.
За предпазване от заболяването трябва да се избягва всякакъв контакт с инфектирани диви животни. Трябва да се изключи ползването на водоизточници, които се използват и от диви животни. При обработка на дивеч да се употребяват ръкавици, защитни очила и да се вземат всякакви предпазни мерки. Необходим е и строг ветеринарен контрол над месото от дивеч. За предпазване от ухапване от насекоми се използват репеленти.
Препоръчва се пациентите да бъдат настанени в болнично заведение и да им се проведе ефективна антибиотична терапия поне за 10-14 дни. Обикновено в първите няколко дни симптоматиката намалява. При забавен достъп до медицинска помощ, оздравителният процес може да отнеме повече време.